За този блог
Гласове: 8
Постинг
15.09.2012 15:01 -
Огледало...
Вчера срещнах една стара позната. Не се бяхме срещали отдавна и някак си не исках да я срещам. Познавам я по-добре от себе си.. и в същото време усещам как се е променила до неузнаваемост. Аз ли бях като нея, или тя като мен .. не съм сигурна. Но едно знам. И двете сме преживели толкова много.
Седнахме двете една срещу друга и тя ми зададе въпрос:
-Би ли върнала времето назад? За да бъдем отново еднакви… За да промениш нещо? – студената й ръка допря бузата ми и ме накара да потръпна. Погледнах малката детска ръчичка опряна на бузата ми. Беше в контраст с измореното, сбръчкано лице. Тъмните кръгове, бяха в контраст с бледата, почти жълта кожа и розовите устни.
-Не – отвърнах твърдо. – Да бъда отново като теб няма никога да допусна. Това е съдбата, която аз си избрах. Да се променя – осъзнавах, че грешах. Промяната беше глупаво нещо. Особено сега. Да се променя към нещо по-добро би било стъпка към успех, но не. Аз се променях към по-лошо. И най-страшното бе, че го осъзнавах, а не предприемах нищо за да го променя.
-Но не ние избираме съдбата си – прекъсна ме жената.
-Грешиш. – изправих се бавно, а тя ме последва. Нещо ми подсказваше, че тя винаги ме е следвала. Независимо от това,че не исках – Ние сами избираме съдбата си. Сами решаваме дали ще пропилеем този живот, скитайки от дом на дом, молейки за капка милост. Или ще преуспеем и ще дарим живота си за милиони. Дали ще поемем по правия, или по-грешния път. – млъкнах. Бях права. Вътре в себе си го усещах. Но защо тя продължаваше да повтаря всеки мой жест? Едно не разбирах … Защо тя винаги бе там, до прозореца и ме гледаше. Защо, сутрин първо тя ме посрещаше, но въпреки всичко от години не й бях позволявала да влезе в живота ми.
Изведнъж получих прозрение. Тя не бе просто жената с изморените очи и нежните ръце. Тя беше нещо повече. Беше душата ми. Моята съвест. Моето второ, а може би и единствено аз. Тя бе тиха и спокойна, но все пак с очи пълни с обич, надежда и нещо непознато. Нещо което не бях забелязвала.
Вгледах се в очите й. Да… В тях имаше копнеж по изгубените щастливи мигове. Тя бе пропуснала своето щастие, помагайки на другите да намерят своето. Хората бяха прави – този, който се опитва да прави другите щастливи, често е човек е по-самотен и от тях.
Вълнообразно
А КОЙ НИ НАНАСЯ МАРШРУТА ? (КЛИП)
0038: Моля, сподели! Опитът- дали ни пре...
Той беше с нея, а тя - със друг
0038: Моля, сподели! Опитът- дали ни пре...
Той беше с нея, а тя - със друг
Няма коментари