Затвори очи. Заслушай се в тихия шепот на вятъра. Дочу ли историята на онова изстрадало момиче? А за недооценения младеж? А за сирачето, сгушено в прегръдката на големия град? А за слепеца, изгубил зрението си от мъка по онази богата „дама"? Чу ли историята за малолетната проститутка? Как за да спаси по-малкото си братче тя стига до дъното. Разбра ли причината за сълзите, стичащи се по бузките на онова бебе? А за тези в очите на 16-годишната му майка?
Сега можеш да отвориш очи и да се огледаш. Виждаш ли онова наконтено момиче? А младежа, гаврещ се с беззащитното куче? А виждаш ли онзи мъж, чакащ следващото наивно момиче? А виждаш ли онзи просяк с белязано лице? Виждаш ли как света е прекрасен, докато не се вслушаш във вятъра. Онзи вятър, носещ в себе си душата на „прекрасния” свят.

 Замисли се за момент. Коя част на света ти харесва? Тази която виждаш… или тази която ти разказва вятъра…