И ето пак е сутрин. И ти пак се събуждаш с нагласата за един различен ден, но уви… Грешиш. Това е ден като всеки друг.
Ден, в който ще си лице в лице с Убиеца си. Ден в който ще се молиш усмивката на лицето Му да не е просто маска. Ден в който ти отново ще сгрешиш, защото Той отново ще протегне злобно ръка към теб и ще откъсне поредното парче от твоето, иначе разкъсано сърце.
А ти… Ти ще стоиш и като страничен наблюдател ще гледаш, как Той бавно, с онази Негова усмивка поглъща всяко парче от сърцето ти, после от ума ти, а на края и теб ... И няма да можеш да направиш нищо за да се спасиш.. Защото Той ще те държи в плен… Плен на онази малка, сладка илюзия наречена любов. Онази илюзия, „благодарение” на която Той те държи в ръцете си, а ти в отчаян опит да спасиш каквото можеш от обречената си душа, Го следваш…
И деня ще мине, докато ти все още седиш в онзи ъгъл, борейки се да запазиш малкото останало от теб. Но не.. ти вечно ще си останеш онази, която изпитва ужас да Му се опълчи. Ти вечно ще си останеш Неговата марионетка.